Във всеки един момент приблизително една трета до 40% от хората с диабет изпитват диабетен дистрес, който Холт определя като нормална психологическа реакция към живота с хроничното заболяване.
Британският специалист от Университета в Саутхемптън е сред водещите автори на новите клинични препоръки на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD), посветени на диабетния дистрес. Той участва във форум за прилагането на съвременните препоръки, проведен в София преди седмица, а Дир БГ разговаря с него за психологическата страна на живота с диабет.
Дистресът може да включва фрустрация, прегаряне, страх, гняв или отричане. Според Холт това не е психиатрично заболяване, а реакция на ежедневната тежест от управлението на диабета и опасенията за дългосрочни усложнения. При проследяване в продължение на години повечето хора с диабет ще преживеят някаква негова форма.
Повишеният дистрес може да влоши качеството на живот и да затрудни управлението на заболяването. Хората по-рядко спазват здравословен хранителен режим и съгласуваните планове за лечение, както и посещават контролни прегледи. Това може да се отрази на кръвната захар и развитието на усложненията, а чувството за вина и разочарование да засили дистреса допълнително.
Холт посочва, че през последните 25 години са се натрупали научни доказателства и са разработени интервенции, които могат да помогнат. Затова EASD е посветила самостоятелни клинични препоръки на състоянието.
Препоръките насърчават лекарите да разговарят с пациентите за емоционалното им състояние. Според Холт съпричастният и грижовен подход може да има терапевтичен ефект, но медицинските специалисти имат нужда и от допълнително обучение, за да оценяват състоянието и да оказват подходяща подкрепа.
Неподготвеното отношение от медицински екип може да влоши ситуацията и да доведе до прекратяване на консултациите. Обратно, подкрепящият разговор и признаването на проблема могат да бъдат част от решението. При по-тежък дистрес може да се наложи по-специализирана помощ.
При диабет тип 1 психологическите интервенции, включително когнитивно-поведенческата терапия, могат да помогнат. Холт посочва също непрекъснатото мониториране на глюкозата и терапията с инсулинова помпа като подходи, за които се натрупват доказателства, че могат да намалят дистреса. При диабет тип 2 ефект имат психологическите, психообразователните и образователните интервенции.
Технологиите за проследяване на глюкозата и автоматизираното доставяне на инсулин могат да имат голямо значение, но не са непременно най-доброто решение за всеки. При някои хора по-голямата осведоменост за стойностите, особено когато са извън целевия диапазон, може да засили дистреса. Затова според Холт технологията трябва да бъде съпроводена с необходимата подкрепа.
Специалистите, които работят с хора с диабет, трябва да познават и други психологически и психиатрични състояния, които се срещат по-често в тази група, и да знаят как да проверяват за тях и да ги лекуват. Холт смята, че обучението по темата трябва да започва в медицинския университет и да продължава в следдипломното образование.
За близките е важно да осигуряват социална подкрепа, но и да уважават самостоятелността на човека с диабет и правото му сам да взема решения. Холт определя открития разговор в семейството за предизвикателствата на живота с диабет като един от начините за преодоляване на част от трудностите.




















