Когато тревожността се задържи дълго, тя може да промени ежедневието и да влоши качеството на живот. Дир БГ посочва, че е важно да се прави разлика между нормална реакция на стрес и постоянно безпокойство.
Психиката и сънят
Продължителното напрежение може да доведе до тревожни разстройства, панически атаки, генерализирана тревожност или социална фобия. Често се появяват и депресивни симптоми, а сънят става неспокоен или недостатъчен.
Така се получава порочен кръг: липсата на почивка засилва стреса през деня, а той от своя страна прави заспиването още по-трудно.
Как реагира организмът
При стрес тялото отделя хормони като адреналин, което може да ускори пулса и временно да повиши кръвното налягане. Продължителното напрежение често води и до стегнати мускули, главоболие, болки в гърба и засилено изпотяване.
Храносмилането също може да пострада. При силна или честа тревожност са възможни гадене, диария, запек и друг стомашно-чревен дискомфорт, но подобни симптоми не бива автоматично да се обясняват само с безпокойство.
Хроничният стрес може да повлияе и на имунната система, а тревожните разстройства се свързват с по-висока честота на сърдечно-съдови проблеми. В данните, цитирани от Дир БГ, се посочва, че засегнатите могат да бъдат два до три пъти по-често изложени на такива проблеми.
Какво помага
Полезни могат да бъдат редовното движение, релаксацията, медитацията, йогата и постоянният режим на сън. Подкрепата от близки хора и групи също може да намали усещането за изолация.
Когато тревожността е силна, продължава дълго или пречи на работата, съня и отношенията, е добре да се потърси професионална помощ. Психотерапията и консултациите със специалист могат да помогнат за по-доброто овладяване на състоянието.
