По данни на Световната здравна организация близо 620 милиона души по света имат или са имали болки в кръста. В около 90% от случаите причината не може да се свърже с едно конкретно заболяване или структурно увреждане, съобщава Дир БГ.
Поясната част на гърба включва прешлени, дискове, стави, мускули, връзки и нервни структури. При много хора не може да се посочи една-единствена структура като причина за болката, която може да се влияе от взаимодействието на механични, нервни и други биологични фактори.
Какво може да подсказва болката
Неспецифичната болка често е ниско в гърба и може да се усилва при определени движения. Понякога се разпространява към седалището и е съпроводена със скованост или ограничена подвижност. Дегенеративните изменения, видими при образно изследване, невинаги са причината за оплакванията.
При засягане на нервно коренче, включително при дискова херния, болката може да се разпространява от кръста към бедрото, подбедрицата и ходилото. Възможни са парене, усещане за електрически импулси, мравучкане, изтръпване и мускулна слабост. Болка, която се спуска към крака, обаче не означава непременно дискова херния.
Възпалителната болка, която може да е свързана с аксиален спондилоартрит (болест на Бехтерев), обикновено започва постепенно, често преди 45-годишна възраст. Тя може да е придружена от продължителна сутрешна скованост, да събужда човека през втората половина на нощта и да отслабва при движение, докато почивката невинаги носи облекчение.
При хора с остеопороза внезапната болка може да е сигнал за компресионна фрактура на прешлен. Тя може да възникне след падане или вдигане на предмет, а при силно намалена костна плътност – и след леко натоварване. Често се засилва при изправяне и ходене и отслабва в легнало положение.
Болката в тази област невинаги произхожда от гръбначния стълб. Бъбречна инфекция може да причинява болка отстрани на гърба, често с температура и промени в уринирането. Бъбречните камъни могат да предизвикат силна пристъпна болка, която се разпространява към слабините.
Онкологично заболяване и спешни симптоми
Ракът на гърдата е сред заболяванията, които могат да образуват метастази в костите, включително в прешлените. Костните метастази могат да увредят прешлена и да увеличат риска от патологична фрактура; при притискане на нервни структури са възможни изтръпване, слабост или болка към крайниците.
Нощната болка може да се среща при метастази, но не е универсален признак. Болката може да се усилва и при стоене, движение, кашляне или друго натоварване. Само по характера ѝ не може надеждно да се установи дали причината е мускулно-скелетен проблем или костна метастаза. Силната нощна болка сама по себе си не означава рак, а облекчението при почивка не изключва сериозна патология.
Особено внимание изискват новопоявила се болка при човек с настояща или прекарана онкологична диагноза, постепенното ѝ засилване, упоритата болезненост на едно място и болка, която нарушава съня. Прогресивно усилване, постоянна болка, необяснима загуба на тегло или изразена слабост също налагат лекарска оценка. Подобни симптоми не означават автоматично рак, тъй като много по-често причините са дегенеративни, неврологични или мускулно-скелетни проблеми.
Слабост в краката, затруднено ходене, нарушения в чувствителността или проблеми с уринирането и изхождането могат да са признаци на притискане на гръбначния мозък или нервните коренчета. Те изискват незабавна спешна оценка, независимо дали човек има известна онкологична диагноза, тъй като продължителното притискане може да причини трайни неврологични увреждания.
Движение, изследвания и облекчаване
Няма универсална стойка, която да гарантира предпазване от болки в кръста. При продължително седене или стоене е полезно да се сменя положението на тялото и да се поддържа физическа активност. Продължителното обездвижване може да допринесе за скованост и по-ниска поносимост към натоварване.
При вдигане на тежест рискът от травма е по-голям, ако предметът е твърде тежък, държи се далеч от тялото или се повдига рязко в неудобна позиция. По-безопасно е товарът да се прецени предварително, да се хване стабилно и да се държи близо до тялото, а изправянето да е плавно. Движението трябва да е контролирано и съобразено с физическите възможности; при обръщане е по-добре да се преместят краката, вместо да се усуква само кръстът.
При обичайна остра болка без тревожни симптоми образните изследвания невинаги са необходими. Рентгенографията, компютърната томография и магнитнорезонансната томография могат да покажат изменения и при хора без болка, затова резултатите се преценяват заедно със симптомите и клиничния преглед. При съмнение за метастази магнитният резонанс може да покаже промени в костния мозък и засягане на нервните структури; при подозрение за притискане на гръбначния мозък изследването е спешно.
Изборът между топло и студено зависи от предполагаемата причина. При прясна травма с оток или кръвонасядане охлаждането обикновено е по-подходящо през първите 24-48 часа. При обичайно “сецване” умереното затопляне може да донесе краткосрочно облекчение; студен компрес също може да се използва, ако помага. И двата метода облекчават симптомите, но не отстраняват причината. Компресите се прилагат през материя, която предпазва кожата, и не бива да са с екстремна температура или да се поставят върху участъци с намалена чувствителност.
При повечето случаи на неспецифична болка продължителното залежаване не помага. Препоръчват се ежедневна активност според поносимостта, постепенно връщане към обичайните движения, ходене и подходящи упражнения. Физиотерапията може да се съобрази с оплакванията и състоянието, а при необходимост лекар може да назначи краткосрочно обезболяващо лечение, съобразено със сърдечносъдовите, бъбречните, стомашно-чревните и други рискове.
Начинът, по който болката започва, кога се усилва, накъде се разпространява и какви други симптоми я придружават, може да насочи към причината и необходимостта от медицинска помощ. Само мястото или силата на болката не са достатъчни, за да се постави диагноза.
